Избор на спинингова макара 
от Васил Стоилов

 

1. Въведение
Макарата е незаменима част от оборудването на всеки спинингист. Спецификата на този начин на риболов до голяма степен определя основните параметри, с които трябва да се съобразяваме, когато избираме този елемент от оборудването си. Несъмнено голямата надежност, както и удобството при работа би следвало да са водещите аргументи. В следващите редове бих искал да споделя собствения си опит и наблюдения във връзка с този избор.
2.Технически характеристики
Доколкото спининговта макара е един чисто механичен уред, техническите параметри на този уред не са без значение.

2.1. Разположение на аванса

Извесни са ми 3 типа авансови системи – преден, централен и заден, като последният има една екзотична разновидност, която би могла да се нарече страничен аванс. От изброените предният и задният аванс са се наложили масово. Принципът на действие при всички е сходен, а изпълнението се базира на 1 или повече, най-често тефлонови шайби. Общоприето е схващането, че предният аванс е по-надежден, а задният по-удобен за манипулации. Надежността на първия е следствие на по-голямата площ на притискане на шайбите и на по-опростената конструкция. Обикновено при равни други условия макарата с преден аванс е по-скъпа. Това важи в още по-голяма степен при моделите, които се предлагат с повече от една шпула. Горното твърдение е лесно обяснимо, като се има предвид, че аванса е вграден в шпулата. Не е без значение и факта, че резервната шпула се явява и като своеобразна “гаранция”, в случай на дефект при този възел. Личното ми мнение е, че повечето качествени съвременни макари имат достатъчно надежден аванс, независимо от неговото местоположение. Следователно въпросът какъв точно да бъде той зависи изцяло от личните предпочитания на риболовеца. По-важно е авансът да отпуска плавно и равномерно при различна степен на затягане, както и да има възможност за по-фина настройка.

2.2 .Система за възвратно-постъпателно движение на шпулата
Най-общо казано масово разпространените системи са 2: система с прав или S образен жлеб и такава с кръстовиден повдигач, по-известен като “безконечен винт”. И в двата случая движението се предава от паразитно зъбно колело на главната предавка (пиньон – корона).

Първата от двете системи е по-лесна за реализация, което я е направило масова. В зависимост от качеството на изпълнение тя може да даде както високо, така и не дотам добро качество на намотката. Имайки предвид това, добре е преди закупуване на макара с такъв тип система да се уверим на място, че качеството на намотката ни удовлетворява. Втората система е доста по-сложна като процес на изработка.
С нея може да се постигне по-прецизно постъпателно движение, което почти винаги води до перфектно качество на навиване на влакното. За съжаление техническата сложност си казва думата и обикновено моделите с “безконечен винт” имат подобаваща цена. Тя зависи от качеството на материалите, мястото на изработката и фирмата производител, но рядко е под $150. Това е важно да се има предвид за да не попаднем на някое откровено менте. Както и в горния случай никога не е излишно да проверим качеството на намотката на място. Говорейки за качеството на намотка би следвало да уточним какво всъщност ни дава тя. На първо място по-малко “бради” и заплитания. Това важи в особена сила за плетените влакна, които по правило (поради недотам кръглото си сечение) се намотават по-лошо от монофилните. Плавното постъпателно движение е изкючително ценно в случаите, когато навиваме влакното с променливо натоварване на линията (което в риболова на “джиг” е почти правило). Друго съществено предимство на плътната и равна намотка е, че се получава по плътени повърхностен слой влакно с по-голяма дължина. Оттук по-малко триене с ръба на шпулата и като резултат по-голяма дистанция на изхвърляне на примамката с минимално усилие. “Безконечният винт” има и някои недостатъци, като изкючим високата крайна цена на макарата. Поради спецификата на възела, той не може да бъде така безшумен, както другата система. Въпреки, че за мнозина колеги това е “бял кахър” добре е да се знае, за да не се чудим защо макара за напр. $250 не е по-безшумна от такава за $50. Друго и по-съществено е, че на практика това е слабо звено в конструкцията на макарата (за това ще стане дума по-надолу).

2.3. Бигел

Под бигел ще имам предвид 2 неща – самата скоба на макарата и системата, която привежда тази скова в действие.
Скобата може да бъде 2 типа – от плътен метал или от куха метална тръбичка. Вторият вариант е патент на Daiwa , известен като Air Bail ( “въздушен бигел” ) .

Понастоящем и други марки напр. Ryobi, Sert, Spro произвеждат модели с този тип скоба. Предимствата на “въздушния бигел”, поне за мен не са съвсем ясни. Твърди се, че кухата тръбичка олекотява конструкцията и намалява силата на удара върху ротора при затваряне.
Системата, която привежда скобата в действие почти винаги се реализира на базата на цилиндрична пружина, която работи при натиск. Известна е още като “вечен бигел”. Само при много стари модели може да се види система с плоска V-образна пружина. Въпреки названието, никой бигел не е вечен. Един прост начин да удължим максимално живота му е да затваряме скобата с ръка, вместо със завъртане на дръжката на макарата. Тук обаче е редно да се отбележи, че има модели, при които точно при затваряне на скобата с ръка се получава заплитане. Затова, ако сме си изградили този навик и някоя макара ни създава проблем, е добре да опитаме за извесно време да затваряме скобата по другия начин, преди да започнем да “благославяме” производителя.
Още нещо, на което би следвало да обърнем внимание е мястото на прехода на скобата, при връзката и с водещата ролка. Ако прехода е с обтекаема форма, значи вероятностт там да се заплита влакно при зарваряне е минимална.
Последното, но абсолютно задължително, свързано с този възел е проверката за фабричен дефект. Това се извършва съвсем просто. Отваряме скобата и правим отсечен, рязък мах с ръка, имитирайки замятане. Ако при няколко опита не успеем да накараме скобата да се затвори сама, значи всичко е наред.

2.4. Брой лагериЧесто срещано явление е точно боят на лагерите да се изтъква като аргимент за това, че една макара е по-добра от друга. Дали обаче наистина е така? Безспорно лагерите са много важни за осигуряване на плавния ход и минимизиране на силите на триене в една макара. От моя гледна точка минималния брой лагери за една спинингова макара е 3 – един на водещата ролката на бигела, един на оста на ротора и един на оста на дръжката, от страната на дръжката. В това число не поставям системата за моментен стоп (ако има такава), независимо, че в доста каталози тя също се брои за лагер. Ако оста на дръжката и оста на ротора са лагеровани в 2 точки, получава се оптимална конфигурация. Ако искаме и малко екстри може да погледнем на схемата дали е лагерована самата ръкохватка, както и “безконечния винт”. Това е! Всичко останало ( > 8) е излишен лукс, рекламен трик, която води до неясни плюсове и до един неоспорим минус – увеличава се общото тегло на макарата, което точно в спининга никак не е препоръчително.

2.5. Система за блокиране на обратния ходВариантите тук са 2 – многоточкова система, базирана обикновено на някакъв тип зъбчатка и моментен стоп. Многоточковата система допуска известен обратен ход. Той е толкова по-малък, колкото по-голям е броят на точките в системата. Моментният стоп се реализира на базата на т.н. изпреварващ съединител, известен също и като едноходов ролков лагер. Той определено е за предпочитане, тъй като добавя още малко към комплекса от фактори, необходими за навременното и сигурно засичане на клъвналата риба.

2.6. Скорост на намотаванеТова е функция от диаметъра на шпулата и предавателното число. Неправилно е мнението, че единствено предавателното число прави една макара скоростна и обратно. В зависимост от конкретния тип спинингов риболов се избира и макара със подходяща скорост на намотаване. Всякакви обобщени заключение във връзка с този аспект са некоректни. Може единствено да се добави, че макарите с по-широка шпула донякъде улесняват замятането и повишават неговата далечина.

2.7 Максимално допустимо натоварване Рядко някой се интересува от тази характеристика, а и рядко производителите я споменарат. А тя е изкючително важна. Това е прагът на натоварване на механиката, над който най-вероятният резултат е счупване на някой от детайлите. Затове е редно да се съобразим с този параметър когато избираме влакно (особено плетено) и когато затягаме аванса.

2.8. МатериалиТук конкретно не можем да сме 100% сигурни от какво точно е изработена макарата. Все пак следните препоръки биха могли да са полезни. Добре е шпулата (или шпулите) да са метални. Не е излишно, ако ръбът на шпулата и ролката на бигела имат и някакво по-износоустойчиво покритие. Корпусът също може да е метален, въпреки, че и доста композитни материали имат завидна здравина и доста по-малко тегло. Водещата предавка е желателно да е от качествени и различни метали, което е извесна гаранция за намаляване на силите на триене. Една от най-удачните комбинации е стомана-бронз. За вероятното наличието на последния, може да се съди, след сваляне на шпулата.
3. Избор на спинингова макара
Ще приема, че сме харесали модел и сме избрали подходящ размер. На база на по-горе изброеното сме направили разумния компромис м/у техническите параметри и цената. Убедили сме се, че макарата няма фабрични дефекти – поне доколкото това е възможно. Навива задоволително добре за нашия вкус. Върви плавно, тихо и стегнато. Създава чувство за конфорт и стабилност. Няма големи луфтове. Авансът отпуска плавно. Има моментен стоп... Някой ще помисли че това е всичко. Почти – ще добавя аз. Преди покупката не е зле да се поинтересуваме и да потърсим информация за конкретния модел, който сме си харесали. Може от приятели и познати, а най-добре по Интернет – необятно поле от информация, част от която за нас ще е безценна в конкретния случай. Нека информацията се потвъди от няколко независими източника. Положителният отзив е важна гаранция, че преценката ни е добра. Отделна негативна информация също не бива да ни плаши – нищо не е идеално на този свят. Дори в топ моделите на водешите фирми има брак. А и освен това преценката и очакванията на различните хора е доста субективна и може доста да се различава – именно това е идеята на съпоставката на източниците. Горещо препоръчвам преди покупка да проверим баланса на макарата с пръчката, с която възнамеряваме на я използуваме. Добрия баланс е гаранция за комфорт и приятна емоция при работа с новата придобивка. Знам, че е неудобно да разнасяме спининги насам-натам из магазините и затова, ако ще купуваме и пръчка и макара, то нека макарата бъде първа
Повечето риболовци въртят с лява ръка. Производителите добре знаят това и ако са спестили единия от лагерите на оста на дръжката, то това е десния. Ако случайно сте левичар и въртите с дясната ръка, то много наложително е да смените позицията на въпросния лагер. Още по-добре би било, ако намерите и поставите допълнителен такъв. В противен случай бързото износване на макарата е гарантирано. М/у другото в повечето макари ориентацията на главната предавка е такава, че въртенето с лява ръка подобрява сцеплението. Обратно – с дясна го намалява и води до по-бързото износване. Можем да се борим и с това, но и без друго доста задълбах, така че ще спра до тук.
И един последен съвет. Схема на макарата е желателно да присъства в кутията и. Тя може да ни даде по-подробна информация относно механиката, а също впоследствие може да потрябва по време на техническото обслужване. Не е излишно и да видим къде е произведено изделието. Липсата на посочено място за производство е почти сигурна гаранция за менте. Справка за мястото на производство може да се намери в мрежата, така че разминаването също би ни подсказало да бъдем по-внимателни. Не бива да ни притеснява прозход като Китай, Малайзия, Сингапур и др. Дори най-реномираните фирми са изнесли част или цялото си производство в Азия, в страни с евтина работна ръка.
4. Профилактика и поддръжка
Профилактиката на спининговата макара е съвсем елементарна. Тя се свежда до няколко неща. Първо – грижливо и внимателно отношение. Трябва да избягваме контакт на макарата с твърди, абвазивни материали – прах, пясък, кална вода, камъни и др. След риболов е добре да разхлабим аванса – така намаляваме вероятността от залепване на шайбите. Ако макарата е с моментен стоп – то нека той се държи включен – така се намалява натискът на пружините с системата на този възел.
Техническото обслужване е задължително, ако искаме макарата да ни служи дълго и безпроблемно. То не е сложно, изисква елементарна техническа грамотност и малко желание. Добре е да се извършва веднъж на 25-30 риболова (нормално това е веднъж годишно), при попадане на макарата в агресивна среда или при наличие на нетипичен шум от механиката. Винтовете се развиват с подходяща отверка – тук е важно да се знае, че обикновено те са от мек метал и всеки неподходящ инструмент може безнадеждно да ги повреди. Роторът се сваля, посредством развиване на шестограмната гайка (обикновено тя е No 12 за повечето съвременни макари), която се намира под шпулата. Срещат се гайки с обратна резба, така че трябва да сме много внимателни, ако разглобяваме макарата за първи път. Внимателно вадим остта на ротора и останалите детайли. Необходимо е внимание, за да не се чудим в последствие “тая джаджа откъде изпадна”. Добре е да разполагаме със схема на макарата. Старата смазка се отстранява с чист бензин (този за запалки е напълно подходящ). Смесването на стара и нова смазка е допустимо само в случаите, когато сме сигурни, че смазките са на една и съща основа. Излишно е да казвам, че трябва да използуваме подходящи специализирани смазки. Те са 2 вида – течна и гъста. Най-добри са смазките на Daiwa, Shimano, Mitchell и Abu Garsia. Бързовъртящите части се третират с течна, а триещите с гъста смазка. Не бива да се прекалява – тук важи правилото: по-добре по-малко, но по-добре. Специално за “безконечния винт” най-подходяща е полутечната (или сгъстяваща се) смазка във вид на спрей, но тя се намира доста трудно. Моментния стоп не се разглобява и само по-изкючение може да се смаже с минимално количество течна смазка. Капсулованите лагери също не се смазват. Ако са едностранно капсуловани правилното им положение е с откритата страна навътре към корпуса. Можем да намалим луфтовете с подходящи по размер и дебелина шайби. Не бива обаче съвсем да ги отстраняваме – така ще затормозим плавния и лек ход на макарата. Ако се чувствате несигурни в описаното по-горе, по-добре се обърнете към някой с по-голям опит. Това в никакъв случай не е срамно и е много повече за предпочитане, отколкото да “убиваме насила” макарата.
5. Шимано, Дайва и останалите
Качествените спинингови макари трудно пробиват на нашия пазар. Въпреки това напоследък някои модели могат да се намерят и в България. За съжаление на не съвсем достъпна цена.
Разбираем е стремежът на върлия фен на спининга да се оборудва с нещо наистина качествено, от реномиран производител. Това което искам да кажа тук не е с цел да охладя ентусиазма на колегите или да убия мерака им. Искам само да ги предпазя от свръхочаквания и съответното последващо разочарование от разминаването с действителността. Действително е неоспорим факт, че Daiwa и Shimano са водещи в този бранш не от вчера. Това означава, че изделията на тези фирми са толова качествени, че милиони риболовци по-света ги предпочитат пред много други марки. Но...както винаги има едно но. Качеството си има и съответната цена. За тези фирми тя започва с цената на моделите от средния им ценови клас т.е. моделите базирани около Biomaster при Shimano и Capricorn при Daiwa. Това в най-добри я случай не е под $100 - $150. Разбира се Daiwa и Shimano предлагат и доста по-евтини модели. Мнозинството от водещи експерти обаче, никак не препоръчва тези евтини модели. Дори нещо повече – при приблизително равна цена, те съветват да се избере не дотам реномираната марка, за която съответния модел е, в много от случаите топ клас. Съвсем друг е въпросът моделите на Daiwa и Shimano от средния и високия ценови клас. В болшинството от случаите дефектите, които създават тези модел са по-скоро козметични (“фирмените” луфтове при Shimano и хронично шумящата водеща ролка при Daiwa) и по никаъв начин не влияят на работата с макарата.
Разбира се не всичко се върти около Daiwa и Shimano. В България се предлагат и не лоши модели на японския концерн KenCraft, известни повече под търговската марка Ryobi. Заслужават внимание и някои от моделите на американската марка Shakespeare.
В заключение искам да кажа, че макар и името на фирмата да е извесна гаранция, само реалния тест може да даде отговор дали един модел удовлетворява нашите изисквания или не. Аз искрено вярвам в това, защото в противен случай всичко което казах дотук би било съвършено излишно и безмислено.