Семейство Хептагенииди
Family
Heptageniidae



 

 

 

  • Род Епеорус
    Genus Еpeorus






     











 


Род Епеорус
Genus Epeorus
Обща характеристика, морфология и биология

Особености:

Съществува значимо разнообразие от форми и цветове на този плодовит род на майските мухи (fast-water mayflie). Срещат се в цяла Европа в райони с надморска височина от 300 метра като преобладават в планинските реки с височина до 2000 метра. Излюпват се периодично от април до септември.
Тази муха е значима като първата от големите майски мухи за сезона излюпваща се в ранна пролет – март, април - излюпването започва около обяд (12:00 - 14:00 ч.) при температура над 6-8 градуса, като субимагото се стреми бързо да напусне водната повърхност. Присъствието на подводна форма прави актуални мокрите мухи и емърджър имитациите по време на излюпването.

Нимфата (clinger nymph) е от т.нар. „прилепващ” тип. Има гръбо-коремно сплескано тяло (13 - 15 мм, кука № 8 -10 -12), масивни големи крака и две опашни нишки с дължина съразмерна и по-голяма от тази на тялото. Именно двете характерни опашни нишки са отличителния белег спрямо други нимфи от това семейство. Общата дължина на нимфата достига до 15 мм. Приспособени са отлично към бързото течение, като се прилепват за облите камъни и чакъл в богати на кислород бързи води. Единствено епеорусът може да мигрира в най-силните течения по дъното на реките. Нимфите на епеоруса трудно се отделят от дъното, но като лоши плувци отделят ли се, попадат в т.нар. „Dead Drift” и дълго време може да се носят от течението, докато отново се захванат за дънния релеф.
Може да се каже, че нимфите на този род майски мухи са един вид естествен тест за чистотата на водата, която обитават – особено са чувствителни към органично замърсяване , като е описана миграция на нимфите от такива участъци на водоема. Излюпването не настъпва масово и не се наблюдава количествено присъствие на тези мухи по реката.

Субимаго (дън): напуска ларвната обвивка и се излюпва под водата като преди това нимфата се придвижва в крайбрежната зона с по-спокойно течение. С помощта на газово мехурче, току що излюпеното насекомо се отправя към водната повърхност. Издигащите се насекоми блещукат и са потенциална цел за хранещите се в този момент риби. Субимагото не се задържа дълго време на вода и отлита в крайбрежната зона, където изчаква последната си метаморфоза. По една или друга причина падналите във водата дънове с не малкия си размер са вкусна плячка за хранещите се риби.

Имаго (spinner ) : Полово зрелите епеоруси са много добри летци и трудно могат да паднат във водата. Оплождат се във въздуха като копулацията може да продължи и върху растителността или камъните край реката. Женските започват снасяне на яйцата, като допират повърхността на във водата със задната част на коремчето си. При всяко допиране отделят порционно по няколко яйца.

Определянето на всеки вид се извършва чрез задълбочен микроскопски анализ като се проследяват ключови признаци, характерни само за даден вид. Важно значение за това има изследването на формата и рисунъка на пениса при мъжките екземляри, както и други морфологични белези като дължината на членчетата на първият чифт крачета, цветни точки, пигментация и т.н. Сигурност при определянето на вида се постига, когато са на лице хитиновата обвивка на ларвата (т.нар. съблекло) и излязлото от нея субимаго.
За залавянето им се ползват т.н. приспособление за метаморфозиране на ларви на място в реката. Това е замрежен куб, в който се поставя готова за излюпване нимфа на еднодневка (ларвата е с тъмен цвят и черни зачатъчни криле ). Кубът с ларвата в него се потапя на плитко във водата, като вътре може да се постави и малък объл камък. След определени часове от ларвата излиза субимагоса а от него впоследствие имагото. По този способ имаме възможност да приберем за изследване и трите фази от развитието на дадена еднодневка – ларва (съблеклото), обвиката на субимагоса и самото имаго.

Epeorus sylvicola е униволтинен вид, т.е. има една генерация годишно и презимува като ларва. Обитава предимно планински и предпланински райони и надморска височина до 1900 м. Има редица приспособления в устройството на тялото, които помагат на нимфата да устоява на голяма скорост на течението. Предпочита по-студена и чиста вода. По данни от български източници е намиран при температура на водата от 0 до около 17 градуса. Имагото лети от м. май до м. септември, но е нормално забавяне или изпреварване в жизнените цикли при температурни аномалии, например при по-ранна и топла пролет, летеж може да се наблюдава и по-рано.
Имитации :
Конкретните имитации на имагото на тази майска муха не са от пряко значение поради епизодичното им присъствие на реката. Като имитация на нимфите напълно отговаря заешката нимфа с натурален или кафеникавочерен цвят и кейс от власинки на тъмно опашно пуешко перо. Характерните дълги крака при желание се имитират с власинки от опашно фазаново перо или като хакъл от тъмно кокоше перо. Куки от номера 14 до 8, с или без златна глава или златист риб. Утежнените нимфи са необходими за облавяне на участъците с бързо течение до самото дъно, където е естественото местообитание на нимфите на епеоруса. Сухите мухи включват имитациите на семейство хептагении, относително по-големите жълтокафяви и червеникави майски мухи с видимо изразено начленяване на тялото – Quill Gordon, Quill Body Parachute , CDC Brown Dun , тип Quil body CDC и т.н.
Всички снимки са авторски и ползването им е нежелателно без съответното разрешение
Copyright © Lurebg
2005 - 2010